ПРИСТО̀РВА МИ СЕ несв.; присто̀ри ми се, мин. св. присто̀ри ми се, св., непрех. Разг. Имам, получавам погрешно усещане, впечатление, че нещо се е случило, че нещо става; струва ми се, вижда ми се, изглежда ми. Чу се тревожен камбанен звън. Първи наскачаха ония, които бяха по-близо до черквата. Слушаха и все не можеха да разберат присторило им ли се е или действително бие камбаната. Ст. Даскалов, СЛ, 44. — Зад „Поясока“ в гората има хора .. На разни места мърдаха клонки. — Да не ти се е присторило? Ем. Коралов, ДП, 137. — Нощем свети, където има закопано злато .. — Присторва ти се, дядо. Защо аз толкова нощи ходя и никаква светлинка не виждам? Ст. Даскалов, ЗС, 12. През нощта ней [на Ракова] ѝ се пристори, че се хлопа дворската порта. Ив. Вазов, Съч. IХ, 13.